Енергията е информация, като 1 бит информация е равен на 3х10 -21 джаула. Следователно, в точката на покой има време, което тече безкрайно бързо и тъй като за един миг се получава изключително много информация като вероятност, там има и изключително много потенциална енергия като вероятност. Тоест, налични са всички възможни вероятности за реализация на която и да е идея, на което и да е състояние. Остава въпросът: Какъв е смисълът да губите част от информацията и какъв е смисълът да изследвате незнанието. Ако знаеш всичко, не е възможно да преживееш състояние на незнание. За да се запълни знанието, е необходимо да се преживеят и изследват състоянията на незнание. Абстрактната част и абстрактната теза за смисъла на съществуването е, че в състояние на покой всички вероятности са в мига Сега. При наличие на акт на мислене чисто ментално се преживява разтегляне на пространство-времето. Там, където е пълната информация, обемът, пространството, където е налично това знание, е Нищо. Съществува само виртуална възможност за реализация на някакъв свят или на някакво съществуване. Всичко е само вероятности, които са налични, но са единствено потенциал. Цялото пространство от варианти е… Нищо. За да се преживява незнанието, е необходимо да е налично желание за това събитие. Да е осмислено, разбрано и осъзнато. Доколко желаете да ограничите себе си (определен диаметър на хиперсферата), какви възможности да ползвате и т.н.. Вие изрязвате себе си като ограничение от глобалната честотна характеристика на информационно поле, за да преживеете незнание, което сте избрали да преживеете. За изборът на ограничение се използват няколко доказани експеримента:
Експериментът на Пер Делсинг – в пълния покой на информационното поле е подадена високочестотна вибрация (акт на мислене). От вакуума (Нищото) се появяват двойка фотони които разтеглят пространство-времето в различни, полярни посоки от мига Сега. Трептят, вибрират, нарушават покоя и в резултат това води до вторични емисии. Двойката фотони също са полярни – единия има въртене надясно, другият – наляво. Същественият момент за проявата на фотони е избора, който сте направили. Те се появяват от центъра – потенциала с цялостна информация. Следователно, никога не сте губили връзка с Източника. Вие избирате да се ограничите, за да изследвате определено незнание. В ограничението забравяте колко информация има като цяло и изследвате незнанието, разширявайки се постепенно към Източника. Това са безкрайно много вариации на търсене и преживяване. Изводът е, че проявени веднъж, неизбежно се проявявате отново и отново и отново, тоест вие сте вечни. Това е и първият закон за съществуване: Вие съществувате и това е непроменяемо. Едновременно с това, Всичко е тук и сега. И понеже всяко проявление произхожда от знанието: Цялото е ум, светът е ментален. Мисловно,чрез акт на мислене, всеки миг се разтеглят нови идеи за изследване на незнанието в неговите безкрайни варианти. Образува се голяма сфера, в чийто обем се съдържат „заготовките“ за възможните вероятности на вашия избор. Колкото по-голям е диаметъра, толкова са по-големи и възможностите за изследване. Причината двойката фотони да разтеглят мига Сега в две различни посоки е открита от Хонг Танг през 2011 година. Той е професор от университета в Йейл, който използва два светловода, в които отклонява фотоните, въртящи се надясно и наляво. Между двата светловода се появява сила на отблъскване – странична сила на светлината. Колкото по-голяма е фазовата разлика между фотоните, толкова по-голяма е силата на отблъскване. Това отблъскване е валидно и за двойката фотони – те разтеглят по-голям диаметър на образуваната сфера. А това са повече възможности, повече вероятности, които да се обследват, както и повече допускания за това, кое е възможно в разтегленото пространство. Образуваната сфера притежава вид гравитационно ядро, което е облак информация на вашия избор, пиксел на Планк, съдържащ едновременно и двете полярности на този избор. При изследването имате взаимодействие с околната среда и подавате импулс към центъра, потенциала, чрез който да проявите и реализирате самия избор. Повърхността на сферата е вашето ограничение, което сте избрали – Пътят, който изследвате. В центъра е потенциала – Източника на вероятностите, които избирате. Докато „вървите“ по пътя, си взаимодействате с околната среда и това взаимодействие наричате Живот. Така възниква твърдението Аз съм и Пътят, и Източникът, и Животът…
Има някакво пространство, проявление на пространство. В това пространство все още няма елементи, но е налично задание – какво точно ограничение да се изследва. Вероятностите, налични в мига Сега са ограничени до изследване на избрано незнание, за определен разтеглен период от време, но не напускат Планковото пространство. В него се оформят три центъра с три координатни системи:
1. Място на избора в център-Потенциал. Координатите са вибрации (три честоти), различни от покоя, съдържащи заданието – избор, проявление, преживяване.
Това е свързано от една страна с акта на мислене (избор), от друга, с илюзията за проявяване на даден елемент (проявление), който ще изследва този акт на мислене, и от трета страна с изследване на самото незнание (преживяване), което може да се осъществи само при наличие на околна среда. Акта на мислене в мига Сега реализира проявление на изследващия Наблюдател и едновременно с това и преживяване на незнанието от Наблюдателя при взаимодействие с околна среда. Тоест, наблюдателя едновременно твори и себе си, и околната си среда, за да има преживяване на избраното незнание. Координатата Избор има две направления – посока навън от ограничението с цел изследване на нови варианти на незнание и посока навътре към него, с цел защита и задържане „сигурността“ на ограничението. Координатата Проявление – съществувам и следвам смисъла на това съществуване (посока навън) и съществувам и блокирам смисъла на това съществуване (посока навътре). Координата Преживяване – преживявам с удоволствие и отдаденост (посока навън) и преживявам в съпротива, контрол и агония (посока навътре). Многообразието от преплитането на вълновите полета на тези три честоти определя съществуването.
2. Център на разтегленото минало с координати – честотите на памет, сравнение и логика.
Център минало, който е разтеглен, вследствие на избора Сега, е правопропорционален на самия него. Тоест, център минало има същото задание, което има и акта на мислене в мига Сега. Съществуването на този център е отново с три честоти-координати: памет, сравнение и логика. Координата Спомен – честота Памет за задържане на „кадрите“ от собственото развитие до момента Сега (посока навътре), но и честота Забрава, за да „изтрием“ факта, че съдържаме в ограничението и цялата база данни на Потенциала (посока навън). В този случай посоката е навън, защото тази посока дава възможност чрез миналото да се разгръща ограничението към търсене на нови и нови вероятности на незнание, които да се изследват. Това е и смисълът изобщо да бъде проявено – така следва и единствената посока на проявяване – от Нищо към Нещо, което е ограничено. Координата Сравнение и Оценка – ако всичко се приема и отчита като еднакво, не е възможна да се определят различията между елементите и миналото става безсмислено. Тази координата също има две направления – честота Грешка, която е за отчитане онези събития, случки и модели на действие, които са „попречили“ за изследване на незнанието (посока навътре) и честота Редакция – за отчитане онези събития, случки и модели на действие, които са „помогнали“ за изследване на незнанието (посока навън). Посоката е навън, защото ограничението поправя грешките, докато търси други решения за изследване на незнанието. Координата Логика и Разсъждение – свързващото звено между другите две координати – въз основа на това, че се помнят елементи, събития и ситуации от миналото, както и това, че е възможно да се сравнят и оценят, се създават и определени логически модели, чрез които да се предвижда как да изглежда един бъдещ кадър, или как би изглеждал кадър от виртуално минало минало, което никога не е било свързано с избора. Тази координата също има две направления – честота Модел или Шаблон, която се прилага като модел за решение към онези събития, случки и модели на действие, които подпомагат изследването на незнание и честота Защита и Оправдание, която се прилага като желание да се запази и задържи като „сигурна“ и удобна зоната на ограничението (посока навътре).
3. Център на разтегленото бъдеще с координати – честотите на приемане, учене и извисяване (възможност за допълнително разширяване на сферата).
Координата Приемане – честота Отдаденост, която ечестота на приемане, за да се изследват лесно допълнителните елементи, събития и ситуации, които се появяват при взаимодействието с околната среда като табелки, маркери за изследване на заданието незнание (посока навън) и честота Притежание, която е честота на приемане, за да се задържат и защитят познати елементи, събития и ситуации, без желание да се изследва незнанието (посока навътре). Координата Учене – честота Развитие – честота на разгръщане на границите за изследване на незнанието, следвайки глобалните принципи на развитие (посока навън) и честота Оцеляване – честота на съхраняване зоната на ограничение, без решение да се изследва незнанието (посока навътре). Координата Извисяване – честота Разгръщане – честота на излизане извън рамките на ограничението, което сме задали първоначално. За изследване на незнанието (посока навън) и честота Оцеляване – честота на съхраняване зоната на ограничение, без решение да се изследва незнанието (посока навътре).
Такава сфера с три центъра и три координатни системи в едновремието Сега се нарича хиперсфера. Вътре, в тези разтеглени пространства се осъществяват всички избори, които се дават като задание – за всеки отделен миг. Това е последователност от статични кадри, различни един от друг, които не се повтарят. В рамките на разтегленото време, кадрите се редуват от минало към бъдеще, но всъщност всеки кадър е зададен в мига Сега.
Деветте честоти на съществуване (Съветът на деветимата според Изумрудените скрижали на Тот-Атланта) са в залите на аменти – зали на менталност, в които двете полярности са налични в едновремие. В научната литература тези зали са пространството на Планк. Пиксела на Планк представлява една зала, в която при наличие на избор се проявяват и деветте честоти. Те гарантират, че е разтеглено пространство-време и има готовност за проявление и преживяване. В същото време се проявява и 3D околна среда, чрез която се изследва незнанието, което е избрано.
Така всеки елемент, всяко ограничение избира какво изследване да опознава. Най-голямата фазова разлика между двойката фотони е 180°. Колкото по-малък е ъгълът, толкова по-свита е и съответната сфера, която е разтеглена. Тоест, по-малък е диапазонът от вероятности, които могат да се използват за съответния избор. Колкото по-голям е диапазонът на сферата, толкова са повече и вероятностите, които се изследват. Това означава и повече възможности за съответния елемент – диаметърът на сферата определя възможностите. Периметърът на е пътя, който да се изследва. Обикаляйки този път, се осъществява квантово взаимодействие с околната среда. Вероятностите за изследване на незнанието са безкрайно много. Поради тази причина в Библията се казва, че този, който търси и не се спре в своето търсене, ВИНАГИ намира онова, което търси, защото от тези безкрайно много вероятности, дори половината да са полярности, които демонстрират как да не се правят нещата, другата половина показват как се правят нещата. Съществуването само по себе си притежава двете полярности, както и Потенциала, от който произлиза (светата троица). В случая с хиперсферата двете полярности от една страна са минало и бъдеще, от друга страна – разтегленото пространство-време и от трета страна са реалното (материя и свят) и виртуално (вакуумни флуктуации без проявление, квантова супа) проявление. Който и да е елемент, за да съществува, за да има ограничение, е необходимо да притежава две полярности, но като цялостен елемент, тези полярности е нужно да преливат една в друга.
4. Принцип на развитието: Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.
Това практически се илюстрира с листа на Мьобиус и бутилка на Клайн. Тоест, ако желаем нещо да се случи, е необходимо да приемем полярностите на това случване, за да може то да се прояви. Всеки елемент предизвиква избора, но фокусът е върху едната или другата полярност. Която и да е от двете полярности, изборът е винаги само един. От четвърти принцип на развитието става ясно, че полярност не е отрицание, а означава друг фокус, друго изследване на незнание – еднаквото и различното са едно и също и едното прилива в другото (лист на Мьобиус и триизмерната му версия бутилка на Клайн).
В момента, в който сте подали избора, има безкрайно много вероятности и всички вероятности са еднакво възможни. Нужно е да се фокусира една вероятност, която да се прояви. В момента, в който се извърши фокуса, се прави все едно втори избор и отново се появяват безкраен брой вероятности около този втори избор (облак ограничени вероятности, наречени характер на резултата). Това не е конкретен резултат, а множество вероятности, отговарящи на избора за изследване на незнание. Този процес е безкраен и цикличен и увеличава пикселите на Планк върху холограмния екран (холограмен свят). Повишава се качеството на изследване на незнанието, а не обема или количеството.
В пространството на Планк все още няма проявление, няма съществуване, но има подаден импулс за ограничено множество вероятности, отговарящи на зададения избор. Всяко условие, претенция, контрол или изискване стеснява диапазона и вероятностите намаляват. Те са безкрайно много, но намалени като възможности за използване относно избора. Тези условия, претенции, контрол или изискване са ограничителни дифракционни решетки (филтри за адаптация на елемента към околната среда), които се натрупват в пространството на Планк и намаляват възможностите. При голям брой дифракционни решетки, акта на мислене, избора няма да се прояви. Диапазона от възможности е толкова свит, че се проявява ефекта на Казимир. Слепването на тези решетки кара облака от вероятности да колапсира обратно в Нищото.
Ефект на Казимир в квантовата теория на полето е налягането от привличането между две плоски, успоредни метални плочи, поставени много близо една до друга във вакуум. То се дължи на намаляването на обичайния брой вакуумни флуктуации между плочите. Тъй като силата на налягането намалява рязко при отдалечаване на обектите, тя е измерима само когато разстоянието между тях е изключително малко. Ефектът на Казимир се проявява като сила на привличане между такива обекти. Във всяка среда, поддържаща трептения, има аналог на ефекта на Казимир. В съвременната теоретична физика
ефектът на Казимир играе важна роля в хиралния* модел на нуклона (частиците, изграждащи атомното ядро) и дифракционните решетки за адаптация на елемента към околната среда. Хиралността на дифракционните решетки зависи от фокуса и посоката на изследване и преживяване.
Типичен пример за ефекта на Казимир е този с две незаредени проводящи плочи във вакуум, поставени на разстояние няколко нанометра една от друга. От гледна точка на квантовата теория на полето, физическият вакуум е квантова супа от двойки виртуални частици и се наблюдават флуктуации на свързаните с тях полета. В случая на квантов електродинамичен вакуум частиците са виртуални фотони
, които съставляват поле (вакуумни флуктуации и квантово поле) и произвеждат сила – или привличане или отблъскване (странична сила на светлината, Хонг Танг), в зависимост от специфичното подреждане на двойката. Ефектът на Казимир може да бъде изразен по отношение на интерфериращите виртуалните частици (дифракционна решетка), които взаимодействат с обектите. Той се описва и изчислява по-лесно по отношение на нулевата енергия на квантово поле в пространството между обектите. Силата на Казимир е измерена и е огромна за ефект, формално засечен чрез вторично квантуване. Тъй като силата на полето спада бързо с увеличаване на разстоянието, тя е измерима само при изключително малко разстояние между обектите. В микроскопичен мащаб тази сила става толкова голяма, че тя става доминиращата сила между решетките.
Извод: При намалено разстояние между решетките и голям брой решетки се проявява ефекта на Казимир – появява се сила на привличане между тях, която ги „слепва“. Това блокира енергията на излъчване и тя се отразява в решетките, обръщайки се към центъра на сферата. Това кара цялата сфера да колапсира в Нищото на покоя. Всяка адаптация на елемента към околната среда създава нова решетка. Когато посоката е навътре (взаимодействия, ситуации и събития се приемат лично), тези решетки са за защита, оправдание, формална логика, страх, съпротива, оценка, сравнение, гняв, отчаяние, злоба, оцеляване и т.н. При акт на мислене за заплаха, агресия и страх, елементът автоматично се „стяга“ (приближава решетките до почти плътност) и тогава се проявява ефектът на Казимир. Решетките се „уплътняват“ и излъченият импулс се отразява навътре в хиперсферата, като допълнително свиват и диапазона. Колкото по-силен е излъченият импулс, толкова е по-силно уплътняването. При наличие и на голям брой решетки, сферата може да колапсира (елемента изчезва, за да се прояви отново за нов опит за изследване на незнанието). Промяната на състоянието на елемента (посока навън) води до разреждане на решетките и силата на Казимир рязко отслабва. Това са състояния на любов, благодарност, приемане (с посока навън), благородство, толерантност и т.н. Разреждането на решетките и посоката навън дават възможност да се активира координатата Извисяване – разширяване диапазона от възможности на елемента за изследване на повече вероятности на незнание.
Прекаленият контрол и претенции, за да се получи точно определен резултат, водят до свиване на сферата, проява на ефекта на Казимир и колапсиране в Нищото – избора не се проявява. Многото решетки на претенции, страх, контрол и т.н. са свили толкова сферата, че този избор колапсира, като се проявява някаква друга „полярна“ реализация, която вече не е избор на самия елемент.
Колкото повече претенции и контрол имате върху дадено желание, толкова повече свивате буквално тази сфера. Възможните вероятности намаляват и се проявява силата на Казимир като решетките залепват – желанието колабира в Нищото. Това е обяснението защо няма проявление при хора, които имат големи претенции, които са амбицирани изключително много, за да получат даден, конкретен резултат. Същото е валидно и за тези, които хем имат огромното желание, хем в същото време искат да контролират нещата, а контролът им е толкова силен, че свиват диапазона от възможности и вероятности по такъв начин, че в крайна сметка няма проявление и резултат. Ако навсякъде има такива претенции (частта съдържа цялото и цялото съдържа частта), те свиват диаметъра на сферата и намалените вероятности водят до това да липсват партньори, домове, финанси и т.н.
Затова идеята на Теория от Когиталността е с посока навън да се разгърнеш до максималния диаметър, увеличавайки вероятностите в Планковото пространство. Колкото повече разширявате диапазона чрез любов, благодарност, приемане (с посока навън), благородство, толерантност, толкова по-лесно ще се случват нещата, а околната среда като отражение, по образ и подобие, ще е все по-щастлива и благодарна. Източникът, Потенциалът има само една посока – от нищо към разгърната сфера на пространство времето, чрез която да се изследва незнанието. Елементите от Всичко, което Е, нямат друг вариант за проявление, освен ако не приемат, че с посока навън (която е и посоката на Източника), с Благодарност и Любов, с Любопитство и Интерес, могат да изследват незнанието. Идеята е да се пожелава съдържание, а не форма и това да е осъзнато, с отдаденост към, на и за Всичко, което Е.
Посоката навън, на пълна отдаденост, дава шанс не на някой друг, а на самите вас – да изследвате точно избора, който сте направили и едновременно с това – да разгръщате и околната среда, която да е също толкова голяма и разнообразна, за да може да изследвате този ваш избор по най-добрия за всички начин. Тогава наистина се разбира и осмисля и Пътят, и Източникът, и Животът… както и смисълът от самото Съществуване!
Статията е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност и задълбоченото приложение в Онлайн Академия Когиталност. Прочитането на текста 9 пъти води до неговото осъзнаване, усвояване и предизвикателство към приложение!
