Енергията не изчезва (Хелмхолц), а само се видоизменя. Видоизменената „загубена“ енергия от безкрайността се отделя от Нищото (състоянието на покой) като енергийна вълна (светлина, електромагнитно поле, звук и т.н.). Така за всяко наличие на движение е налична и протяжността с нейните елементи – пространство и време. При това положение безкрайната енергия вече не е безкрайна, тъй като при забавянето на времето информацията не е безкрайна, а ограничена.
Това ограничение е в правопропорционална зависимост от скоростта – колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето
и като следствие – толкова повече е излъчената (трансформирана) енергия, т.е. отделянето от безкрайния потенциал води до „загуба“ на информация (енергия), която се видоизменя като проявена в пространството вълнова функция.
С други думи, колкото по-голяма е скоростта при отделянето от покоя, толкова повече информация „губим“ от безкрайния потенциал. Тъй като тази информацията (х 3.10-21) е и енергия, тя не може да бъде загубена, а само се трансформира в излъчена в наличното вече пространство и време вълнова функция. Характерен момент при това излъчване е, че самата вълна не съдържа в себе си целия набор от честоти на потенциала и сама по себе си представлява ограничение в определен честотен диапазон.
Същевременно в този честотен диапазон, в рамките на зададеното ограничение могат да се съдържат всички честоти .
Това означава, че излъчената енергия притежава електромагнитни, кинетични, гравитационни и т.н. компоненти. Тук е важно да отбележим, че всяка вълнова функция (енергия) се разпространява спираловидно, вретеновидно и пулсиращо. Същевременно векторът на нейното направление е предопределен от честотите, притежаващи най-силна гравитационна енергия и нейната противоположност – най-голямата защита. (Гравитацията е привличане, защитата е отблъскване, а за да съществува едно проявление, е необходимо то да бъде единство от двете си противоположности.) Привлечена от безкрайната гравитация на Нищото (безпространствено, в пълен покой, с време, клонящо към безкрайност), енергийната вълна се завръща към него, преминава през ограничената идея, дифрактира (като при това се обръща с „хастара наопаки“) и отново се устремява към нулевата точка.
Ще попитате откъде се появи ограничението?
В Нищото времето тече с безкрайна скорост и всичко се случва в едновремието Сега. Налични в това едновремие са всички елементи от Всичко, което Е, техните бъдещи и минали състояния. Тоест налични са и самите ограничения (елементите, с техните филтрации и защити). При дифракцията на енергията (когато преминава през тези защити) се получава илюзорно разделение (противопоставяне) на лява и дясна част, горна и долна, вътрешна и външна, което в крайна сметка представлява само по себе си същата тази единна енергия, но „разграничена“ като дуалност.
Така по естествен път проявената ограничена енергия се „самопротивопоставя“ на себе си в себе си и следва принципа на това самопротивопоставяне от Нищото. Тя се явява единно, цялостно, ограничено в определен диапазон проявление, което съдържа хармонично, но асинхронично в самото себе си и своята противоположност. Всяко движение на енергията, предизвикано от който и да е елемент, възбужда нови и нови асинхронични импулси в Нищото, като по този начин се формира паралелната реалност, наречена свят, който е сътворен от самия елемент. Този елемент е и Творец, и наблюдател, и участник (изследовател) в сътвореното.
Потенциалната енергия, съдържаща се в Цялото Нищо, проявява сама себе си, твори околната си среда и преживява взаимодействията вътре в нея. Едно уникално, вечно самопроявяващо се триединство на безкрайността…
Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е! (част първа – Ти-Източникът)
