Да си припомним: Филмът Когиталност – Всичко, което Е! (2014)

На прага на филм Когиталност 2: Всички парадокси могат да се помирят (виж началото тук), да си припомним първата част и да я разгледаме от един нов, различен ъгъл!

Филм “Когиталност – всичко, което Е!” – единение на наука и езотерика

Отдавна е известно, че всичко е енергия. Теоремата на Джон Бел твърди, че всяка частица във Вселената е в мигновена връзка с всяка друга. Съществуват практически доказателства, че теоремата е вярна. Но това влиза в противоречие със специалната теория на относителността. Тя също е доказана и твърди, че не съществува скорост, по-голяма от скоростта на светлината…

Тогава кой е прав?

Рене Декарт с това, че мисленето е в основата на нещата, на съществуващото… Хермес – с това, че цялото е ум, Исус – с това, че сме от Светлината, която идва сама от себе си… или Алберт Айнщайн с теория на относителността…

Теория от когиталността заявява: Всички са прави!

Този парадокс е уникално решен в Теория от Когиталността. Но колкото и логична и подредена да изглежда една теория, тя е безсмислена до момента, до който не бъде проверена на практика. Развитие и промяна съществуват тогава, когато преживеем и добием опитност за дадено събитие. Ако сте слушали лекция, прочели сте книга или текст, всъщност знаете нещо, имате информация. Но не сте го изпитали и изживели. Няма как да усетите тръпката от морето, ако сте прочели за него или сте го видели на снимка. Не е възможно да разберете как да си тълкувате сънищата, какво е да влезете в регресия или да усетите левитацията, ако не пробвате, ако не преживеете когиталността и не проверите нейния безкраен енергиен потенциал.

Как тогава ще откриете собствените си възможности, ако не ги търсите?

А онзи, който търси, намира…

Затова каквото и да разберете от този филм, не му вярвайте!
Проверете го и го изживейте. И така ще откриете, че всичко е възможно…, че всяка пешка може да е цар…

Всички факти в началото бяха парченца от пъзел, пръснати в необятността. Събирайте ги с вдъхновение, отдаденост и Вяра. Защото… дори да вярваме, че не вярваме, ние пак вярваме… (ivomir)

Статията е вдъхновена от: