Надеждата “битува” като нещо прекрасно в общото мислене. Имаме фрази като “Не губи надежда”, “Винаги има надежда”, “Чакай и се надявай”…. Списъкът е огромен, но замисляме ли се за смисъла на надеждата и как тя често се явява една илюзия на бездействието?
Надежда (очакване, претенция) е състояние на предполагаемо съмнение,
комбинирано с пълната липса на действие. Това е поддържане на убеждението, че съществува
значителна възможност и вероятност (повече от 62 {a663e53959cb60fe6c179d48a93625e7a419547f237cc5fa4d67a6ca43780c34}) да не се постигне желаният резултат.
Докато съмнението (съм-не-ние – не сме себе си) е вяра в нежелания резултат или неподходящата реалност, то надежда е предполагащо съмнение, т.е. съмнение в съмнението. Липса на доверие дори в съмнението.
Този, който истински желае, прави, а не се надява. Действие, а не недажда. При това действие с истинската вяра, че всяка стъпка е стъпало към успеха. И единствено отказът от желаната реалност, събитие, случка или ситуация, е неуспех.
Неуспехът е един, стъпалата на успеха са безкрайни…
Източници:
Повече за състоянието надежда, за принципите и примерите на собствените парадокси и възможността да се разгърнем и освободим от тях, ще откриете в:
книгата Упражнения и термини от когиталността – нестандартният поглед към “добре познатото”
Академия Когиталност – онлайн самообучение за реална трансформация
