Този, който прочете тези думи 9 пъти, ще разбере написаното в тях. Този, който осмисли разбраното, ще е винаги щастлив. Този, който прилага с отдаденост осмисленото, открива смисъла в съществуването на Всичко, което Е, и се превръща в жива вечност, съизмерима с времето!
Представете си точка (частица) в пространството, която е единствено съществуващо нещо в безкрайна пустота. Тъй като тази частица е единственото съществуващо нещо, за нея няма правила. Ако пътува с безкрайно голяма скорост в празнотата, времето за нея клони към нула. Тя е една вечна частица. Поради тази причина, движението й ще изглежда като едновременно стоящи една до друга много частици. Все едно, че е милиарди пъти копирана до себе си отново, отново и отново, в едновремието на своята вечност. Това е структурата на реалността и затова всичко е направено от едно и също нещо, от което са и всички останали неща. Това е идеята за основния радиант*. Този радиант от копирани еднаквости на Нищото е „функция“ на гравитацията.
В пространство-времето гравитацията е енергия с огромна вибрация. Там, където спиралите на Фибоначи се пресичат, е мястото, в което енергията се обръща с „хастара наопаки“ и външната обвивка от гравитация създава илюзията за материя. Тези възлови места са гравитация.
Възловите точки отразяват матрицата, сътворена от смесването на избори, мисли, придадени значения и емоции на холограмите в съответната реалност.
Това са протонни полета от избори на съществуващата материя. Тези избори изпъват или огъват пространство-времето на тези възлови точки според определени геометрични модели. В случая на Земята това са спиралите на Фибоначи като фактор на развитието; факторът на ротация (числото пи) и факторът на хармонията (фи – златно сечение). Застъпването на спиралите на Фибоначи създава натрупващи се възли, които се пресичат отново, отново и отново по определени от холограмите начини (посока навътре), и се разширяват по определени начини (посока навън). Това е всичко, което прави връзка между гравитация, тъмна материя и енергия…
Този извод обяснява „ускоряването“ на Вселената: Ако енергията се развива по спирала на Фибоначи в една посока и друга спирала в обратната посока, местата, където тези спирали се пресичат, ще са все по-отдалечени. Тези спирали отразяват решетката на реалността (матрицата) и разширяването на Вселената. Спиралата се нуждае от по-голямо разстояние, за да достигне до следващата възлова точка и в пространствено-времевата реалност се разглежда като по-голямо разстояние за едно и също време и за едно и също ускорение. Вибрационното състояние на тези възли върху спиралата на Фибоначи дават взаимозависимостта между гравитация и материя. Промяната на вибрациите води до промяна на взаимодействието между гравитация и материя.
(следва продължение)
—-
*Радиант на даден метеорен поток е точка или малка област на небосклона, от която привидно, поради ефекта на перспективата, „произлизат“ метеорите за наблюдаващия ги от Земята. Всеки метеорен поток получава името си от съзвездието, в което се намира радиантът му.
—
Статията е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност и задълбоченото приложение в Онлайн Академия Когиталност. Прочитането на текста 9 пъти води до неговото осъзнаване, усвояване и предизвикателство към приложение!
