Често казваме, че опитваме да направим най-доброто от себе си. “Опитвам да се справя”, “опитвам да стане”, “опитвам”… Замисляме ли се обаче за същността на тази дума и парадоксите, до които ни води…?
Опитам, Опитвам се – означава липса на действие. Това е илюзията на индивида, че има желание за нещо, без да съществува действие за самото нещо. Така държите като резервен вариант винаги една врата отворена за отказ. Думата “опитам” предполага питане, затворено в ограничен кръг от отговори (о) – о-питам.
Това е вярата, че НЕ се търси постигане и правене, а само ограничено питане, на което отговорът е дотам ограничен, че действието за него е безсмислено. Тоест опитвам се е категоричното желание да се бездейства, да липсва творене. Тук има съществен момент – при липса на желание да се твори, съществуването става безсмислено. Така опитвам се се оказва категорична заявка за несъществуване. Това е саморазрушение и самоунищожение. Няма вариант някой да съществува и да липсва резултат от това съществуване. И щом личността отказва да твори, то тя е пожелала да руши. Това е „творене“ в областта на разрушаването. Щом съществува нещо или някой, то от него винаги, винаги има смисъл!
Още за илюзията на бездействието “опитам се” ще откриете в:
Академия Когиталност – онлайн самообучение за реална трансформация
книгата Упражнения и термини от Когиталността – нестандартното разгръщане към “добре познатото”
