Проявление. Реалност и Действителност. – част 1/2

Всяко проявление предизвиква своите реализации единствено и само чрез собствените избори, които прави. Така всяко проявление създава собствени версии от отражения, които са следствие и резултат от действията му в тази среда.

В диапазона на ограничението, в който се намира, никое проявление не предизвиква и не причинява следствия и резултати у което и да е друго проявление – самото проявление и околната му среда са индивидуални и уникални.

От друга страна всяко проявление има собствен диапазон на ограничение и за него времето тече линейно. Поради това то приема причината и следствието като последователност от промени на кадри в линейната рамка, която възприема. От глобална гледна точка причина и следствие се случват винаги тук и сега. По този начин всеки предизвикан импулс се явява причина за реализацията на определен резултат, но този резултат е следствие, появило се поради факта, че проявлението „знае“ резултата в момента тук и сега, и вече го е преживяло. Така следствието се явява първопричина за причината. Принципът подсказва, че време и пространство не съществуват.

Всъщност преживяването на време е движението на гледната точка (на ограничението) през милиарди илюзорни паралелни реалности (кадри), всяка от които е малко по-различна от предишната. Това създава илюзията за промяна, движение и пространство-време.

При наличие на „тук и сега“ самата причина се проявява в едновремие със следствието, т.е. следствието е първопричина за причината, или казано кратко… всяко Следствие е Причина.

В същото време всяко проявление се движи с индивидуална за него скорост, което предопределя характеристиката „време“. Докато се движи по този начин, то възприема тази характеристика като реално съществуваща. Именно в нея то извършва определени действия и реализира определени състояния.

По този начин реалност (проявен вече кадър – като минало) и действителност (кадър, който се проявява от действията – като „предопределено“ от действията бъдеще) се явяват поредица от последователни кадри, чиято промяна е обусловена от скоростта на движение на самото проявление. Реалността е кратковременно „завръщане“, миг назад (ре-), за да бъдат „отчетени“ всички честоти (ал) и характеристиките на другите проявления (ност). Действителността е кратковременно „разгръщане“, миг сега (действие), за да бъдат „подбрани“ всички честоти от Потенциала (ел) и характеристиките на всички останали проявления (ност).

Статията е вдъхновена от книгата Ти-Източникът (книга първа от енциклопедия Когиталност). Задълбоченото осмисляне и преживяване можете да откриете в Онлайн Академия Когиталност.

Прочетохте ли я няколко пъти? Готови ли сте да я проверите на практика, като се задълбочите в приложението на информацията, която на пръв поглед изглежда само философия? Споделете…

(следва продължение)

Picture of Author: Rocken
Author: Rocken

Sociosqu conubia dis malesuada volutpat feugiat urna tortor vehicula adipiscing cubilia. Pede montes cras porttitor habitasse mollis nostra malesuada volutpat letius.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Related Article

reality
Uncategorized

Exploring the Boundaries of Reality – Part 2

The Interaction of Realities: Learning and Growth
Every interaction with another manifestation offers a glimpse into the broader reality, providing an opportunity for learning and growth. These interactions reveal what needs to be learned in one’s reality to enhance the potential for new experiences and probabilities.

Семинар Когиталност София: 9-10 март 2024

Семинар Когиталност 9 – 10 март 2024: София Семинар Когиталност предстои в Йога Дистрикт Мандала (София) на 9-10 март 2024 г.  На 9-10 март ви каним

Нищо. Фибоначи. Телепортация.

В предишната част разгледахме основната идея за Нищото, числата на Фибоначи, основните фактори на съществуване и значимостта на гравитацията. В тази статия ще продължим развитието