Разделението: Светът и Аз (част първа)

Светът, Реалността е енергия – илюзия на виртуален Избор, която е „затворена” в определена честотна граница, за да изглежда като Вселена и околен свят. Тази граница на отделяемост на отделните елементи наричаме материя. Вибрационно, чрез гравитационното поле, се създава ефект на плътност, твърдост, но това е енергия, имаща просто специфична честота на трептене. Когато тази честота е индивидуална и уникална, за който и да е обект, тя функционира като защита за самия обект.

Той става „отделен“ от останалата енергия. Самата честота образува поле, което работи като отразяваща повърхност за всяко друго (такова) поле, което е с подобна на неговата честота. Както при магнитите – когато полюсите им са еднакви, те се отблъскват и не е възможно да ги допреш. В същото време всеки магнит съдържа в себе си и единия и другия полюс. По аналогичен начин полето от енергия е ограничаване на общата енергия в определена зона с два полюса. Създава се илюзия за съществуване на преграда, защита и ограниченост на един елемент от цялата (общата) енергия. Това е зона, ограничена сама в себе си от целия потенциал, при това с две полярности.

Ограничението, което притежава илюзия за кратковременно запазена информация, се нарича… физическа реалност.

При това дори се създава впечатление за взаимодействие на едно ограничение (отделена индивидуалност) с други такива… За да е пълна тази честотно-вълнова картина, се проявяват свойства, способности – „поглъщане” и „отражение”, които допълнително допринасят за подсилване на илюзията за отделеност. В рамките на ограничението полето може да се определи като „свят, създаден априори”, като предварително съществуващ, наличен… Специфичната честотна вибрация създава и илюзия за цялостност, обособеност, единственост на образ, „затворен” във форма, която е нужно да се пази, да се защитава от всичко „отвън”, защото то, външното, е различно, неизвестно, непознато… Светът се превръща в Аз… и всичко останало…


Структурата на съществуването е предопределена от парадокса на знанието. Ако ти знаеш всичко, няма и не е възможно да познаваш и преживееш незнанието. За да преживееш незнанието, е нужно да „забравиш“ част от знанието. В практичен план е доказано, че колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето.

Следователно, когато си в пълен покой, времето тече с безкрайна скорост. Тогава имаш пълното знание.

И пълната, безкрайна енергия. Но тя е просто Потенциал, информация, която е непроявена и непреживяна. Наличието на безкрайна гравитация като енергия в този Потенциал, „свива“ информацията до безкрайно малка точка – до… Нищо. Така Нищото се явява носител на цялата информация. В него съществува пълната информация в един единствен миг- Сега. Причината за това е, че там времето „тече“ с безкрайна скорост. Тоест нещата преди 5 млрд. години и нещата след 3 млрд. години се случват в този миг Сега – времето тече с безкрайна скорост. Това означава, че всеки момент, събитие или случка, минало или бъдеще, се случват в едновремието Сега.

(следва продължение)


Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!

Picture of Author: Rocken
Author: Rocken

Sociosqu conubia dis malesuada volutpat feugiat urna tortor vehicula adipiscing cubilia. Pede montes cras porttitor habitasse mollis nostra malesuada volutpat letius.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Related Article

reality
Uncategorized

Exploring the Boundaries of Reality – Part 2

The Interaction of Realities: Learning and Growth
Every interaction with another manifestation offers a glimpse into the broader reality, providing an opportunity for learning and growth. These interactions reveal what needs to be learned in one’s reality to enhance the potential for new experiences and probabilities.

Семинар Когиталност София: 9-10 март 2024

Семинар Когиталност 9 – 10 март 2024: София Семинар Когиталност предстои в Йога Дистрикт Мандала (София) на 9-10 март 2024 г.  На 9-10 март ви каним

Нищо. Фибоначи. Телепортация.

В предишната част разгледахме основната идея за Нищото, числата на Фибоначи, основните фактори на съществуване и значимостта на гравитацията. В тази статия ще продължим развитието