Цялата информация, съдържаща се в Нищото, от покой преминава в движение и се разпределя в безкрайна Вселена като Всичко, което Е, следвайки 8-ми принцип на развитие (който съдържа всичките 7 принципа). Всъщност всеки елемент на проявление в тази Вселена като нещо, което Е, е в неразривна преливаща връзка с Нищото. Защото то, проявеното, е илюзорната половинка на цялото Нищо, и е невъзможно да се отдели от него. Когато разглеждаме нещата само в локален план, се фокусираме единствено върху проявлението. А то в себе си също се противопоставя, следвайки същия принцип на противоположностите. Това проявление (елемент от Всичко, което Е) е вибрация, трептене, движение с два параметъра – полярностите, които е определило за себе си. По този начин проявлението се оказва в сферата на ограничен диапазон честоти от безкрайността на Всичко, което Е. В същото време, заради непрекъсната връзка с Потенциала, то продължава да съдържа Нищото във всички аспекти на проявения си диапазон. Така проявлението се явява съвкупност, триединство в самото себе си – две противоположности и Нищото, от което се проявява.
От една страна ограничението на самото проявление представлява основна двойна спирала енергия, която чрез фокус върху едната полярност реализира или съмнението, или вярата. Следвайки 8-мия принцип за развитие, нищото се самопротивопоставя и реализира нещото. Това нещо е все още неопределено, т.е. то е нулева точка, сфера с индивидуални параметри. Актът на мислене и действие реализира движение и като резултат – проявление на избора. Как изглежда проявлението на тази сфера – нулата? Това е сфера с три центъра – две полярности в себе си и центърът, от който те се проявяват. Този модел на сфера с три центъра е изследван от Леонард Ойлер като модел на хиперповърхност в евклидовото пространство. Двата центъра на хиперсферата са: съмнение, което води само до вакуумни флуктуации (квантова супа от непроявени реалности), и вяра. Вниквайки в етимологията на самата дума ВЯРА, тя означава В-Я (аз, мен)-РА (светлина) – в мен е светлината. Така нищото и нулата от само себе си се явяват триединство – Нищото и проявените от акта на мислене две полярности – вяра и съмнение. Самите противоположности образуват отместването от центъра на Нищото (което значи движение, излизане от покоя на Нищото) и наличие на разтеглено от избора пространство-време).
В зависимост от фокуса при реализацията на каквато и да е честотна вибрация, тя или преминава през центъра съмнение (резултат – нереализирана реалност), или през центъра вяра (реализирана, проявена енергия). Задвижената енергия на потенциала (двойка фотони – вретеновидна спирала) с общ център (Нищото) оформя фигура, наречена бутилка на Клайн. Самата бутилка на Клайн е двумерна повърхност, „огъната“ по нестардартен начин. Двуполюсният модел на съществуване, огънат към общ център – Нищото е бутилка на Клайн. В общия случай дифрактиралата енергия се разделя на полярности – ляво и дясно, но едновременно с това – вътрешно и външно. Тези полярности преливат в един безкраен кръговрат, но ние се фокусираме върху едната от тези противоположности като избор. Разширената като диапазон нулева точка чрез двете вълни вяра-съмнение, взаимодействащи помежду си, образува интерферентна картина (дифракционна решетка), през която преминава енергията на нереализирания потенциал вакуумни флуктуации. Така се явяват две енергии, перпендикулярни една на друга – енергията на асинхроничния импулс на избора (бутилка на Клайн) и енергията на разтеглената в ограничен диапазон нула, която образува дифракционна решетка за флуктуациите. Чрез тези кръстосани енергии се реализират холограмни образи на импулса на избора, в единение с отражения, подпомагащи този избор – околна среда.
Извод: Погледнато глобално, всичко това се извършва в едновремието на Тук и Сега. В резултат, в дъното на бутилката на Клайн се проявява холограма. Самата енергия на потенциала е обърната с „хастара наопаки“, като в нейния център (на хиперсферата) се намира най-силната гравитация. Тази гравитация съществува в едновремие с нейната противоположност – най-силното отблъскване (защита). Актът на обръщане на потенциала с хастара наопаки води до това, че холограмата затваря информация съобразно своя избор в гравитационно-защитно поле, оформящо хиперсфера. Затворената информация и самото защитно поле се превръщат в защитено от полето проявление-образ, което наричаме материя. Движението и изборите на холограмата предизвикват идентични вибрации в Нищото и така творят отражения по образ и подобие на самата холограма, които се явяват нейна околна среда. Тъй като нещата се случват в едновремието на Тук и Сега, движещата се вече енергия преминава едновременно през трите центъра на хиперсферата. Центърът на Нищото играе роля за разтегляне на индивидуалното пространство-време. Фокусът на трептене на самото проявление определя следващите кадри на холограмата и нейната околна среда. Това или ще доведе до холограмно проявление (реализация на избора – състояние Творец), или до вакуумни флуктуации без резултат.
Попитали Исус откъде сме произлезли. Ето и отговорът:
50.) Ако ви попитат откъде произлизате, отговорете:
Ние сме родени от светлината – там, където светлината се ражда от светлина.
Тя (светлината) остава себе си и се разкрива вътре в техния образ.
Ако ви попитат кои сте, кажете:
Ние сме нейни деца (на светлината),
любимите на Бащата, живия Отец (холограмата, приета за материя).
Ако ви попитат за знака на Отеца във вас (същността ви), отговорете:
Той е движение и той е покой (в едновремието на Тук и Сега).
One Response
Cheers