Безусловна любов е вибрацията, честотата на Съществуването. Всяка мисъл, трептене и движение предизвиква в Нищото поява на светлина – двойка фотони с противоположно въртене. Когато следват импулса на тяхното предизвикване, те се превръщат във вортекс – двойна спирала, която е ново трептене в Нищото, предизвикващо нови фотони и т.н.
Ако ви попитат откъде сте произлезли, отговорете:
Ние идваме от светлината, която се ражда от светлина…
Каквито и честоти да се „излъчат“ в Нищото, от него отново и отново се проявяват подобни честоти. Така Потенциалът на Нищото ражда вибрациите на съществуването, без да поставя никакви условия. Каквото се излъчи, това се получава в отговор. Но това е точно четвърти закон за съществуването. Затова безусловната любов се явява вибрацията на самото съществуване.
В речника може да се провери, че „безусловен” означава без всякакво условие. А Всичко, което Е, е безусловно отдаване и безусловно приемане, преливащи в безкраен кръговрат. Приемането на тази „двуполюсност” формира проявлението пълно чрез неговото индивидуално трептене. То се превръща в допълваща се до цялостност двойна спирала от полярности, която индивидуално разтегля и свое пространство-време. Така проявлението преживява себе си, чрез собственото си съществуване, тоест чрез безусловната любов, при това и в своя пространствено-времева реалност. Изводът е, че любовта е съществуване, а съществуването е Любов. За да преживяваме себе си, съществувайки, е необходима Любовта – това е онази пълна отдаденост към, на и за Всичко, което Е, която е точно фрактално копие на Нищото – за да ни има, за да съществуваме, е нужно да се отдаваме с Любов.
Самата структура на съществуването ни подсказва, че това не може да е еднократен акт.
Всеки миг творим себе си и околната среда. Това са трилиони кадри на нашето преживяване в секунда. Затова е необходимост да се Твори проявлението с Любов и Отдаденост. Иначе със затихващи функции спираме да съществуваме. Когато се приема всяко преживяване, всяка ситуация и паралелна реалност; когато се люботвори, което и да е проявление, се творят с любов и всички отражения в света, в който то Е.
Всичко е в единение и свързаност – това е третият закон за съществуване. Всеки елемент е всичко и Всичко е самият елемент. Тогава е лесно да се изрази идеята за безусловна любов, отразявайки я във Всичко, което Е – проявлението разпознава себе си във всяко свое отражение. Ако срещаме трудности при отдаването чрез безусловна любов, това означава, че има някакъв аспект, отражение, което не приемаме, или сме сложили условие на своята отдаденост. При безусловна любов и безусловно приемане се разпознава вдъхновението да си Търсач и Творец. Могат да се наблюдават и разпознават неутрално всеки или всяко нещо, но в същото време може да се прояви съпричастност и емпатия.
Възможността да се търсят и откриват нови вероятности за смяна на посоката е вдъхновяваща и опияняваща. Така се излиза от състоянието на изолираност и ограниченост на индивидуалната проекция „себе си“, спират обвиненията към отраженията от околната среда и „външните” обстоятелства, които са всъщност собствените ни условия и правила за отдаденост. Когато се излезе извън ограничението на „Аз-а“, се усеща нежният Полъх на Щастието и вихъра от вероятности на безусловната Любов. Затова съществуването с Любов приема Всеки и Всичко – всяка наука, методика, ченълинг, езотерична практика или религия, учение или философия – всичко се Приема с пълната Отдаденост към Всичко, което Е – Заедно за 1! Приемаш, за да предадеш, без да задържаш. Защото Ти си магьосникът, творящ реалността, ти си приемането, ти си отдаването, ти си съществуването. И това е непроменяемост в променливи, изпълнени с Любов форми на съществуване.
Ти си… и Пътят… и Източникът… и Животът… и Силата, която ги допълва и им се противопоставя. Ти си Всичко, което Е! А това съществуване вече е Любов…
Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!
