Според вторият закон за съществуването, от глобалната гледна точка на Източника всичко е Тук и Сега. Ако човек приеме идеята, че всички вероятности съществуват едновременно и осъзнае взаимовръзката между мисъл и вероятност, то той започва да разбира едновремието и единството на Всичко, което Е! Това игнорира идеята, че е възможна причина, която да произлиза от миналото, или следствие, което да се отразява в бъдещето. Осъзнава сеq че изборите се правят Сега и точно тези избори оформят миналото и бъдещето. Времето не е линейна функция. Това е индивидуалната скорост, с която се разглеждат избрани от индивида кадри на предпочитана от него реалност. Стига се до простата формулировка:
Всяка причина е следствие и всяко следствие е първопричина за причината.
Причината винаги си Ти – този, който правиш избора… Така Ти се явяваш бъдещето, което е било в твоето минало, защото… Изборът е само Сега.
Така кармата се превръща в самоналожена и самоприета филтрация за адаптация в избраното настояще. Всеки елемент в една система се явява и причината, и следствието в едновремието на Тук и Сега. Съществуваща постоянна енергийна връзка с Потенциала, от който произлизат всички елементи, дава възможност за получаване на информация за всеки един елемент от Всичко, което Е. Тъй като информационното поле е едно Цяло, неделимо, промяната е винаги осъществима, защото Източник и холограма са неделими и преливащи едно в друго състояния. Причината е следствие, а следствието – причина. Всяко нещо е взаимообвързано с всяко друго нещо и с Потенциала. Експериментално проверена, теоремата на Джон Бел потвърждава това:
Няма изолирани системи. Всяка частица (ограничение) е в неразривна връзка, с която и да е друга (друго ограничение).
В този смисъл взаимоотношенията от настоящето са утвърждения за честотни портали с паралелните реалности на други холограми (ограничения) с различни задания. За да се изпълни дадено задание е необходимо да се свържат честотно всички характеристики, които се припокриват частично, застъпват или са синхронични.
Причина: Тъй като енергията не изчезва (Херман фон Хелмхолц, Закон за запазване на енергията), а само се видоизменя, видоизменената „загубена“ енергия от безкрайността се отделя от Нищото (състоянието на покой) като енергийна вълна (светлина, електромагнитно поле, гравитация и т.н.). Така за всяко наличие на движение ще е налична и протяжността (индивидуално пространство-време) с нейните елементи пространство и време. При това положение безкрайната енергия вече не е безкрайна, тъй като при забавянето на времето информацията не е безкрайна, а ограничена. Това ограничение от цялата обща енергия (Потенциал) е в правопропорционална зависимост от скоростта – колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето и като следствие – толкова повече е излъчената (трансформирана) енергия.
(следва продължение)
Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!
