Всичко започва със загадката на квантовата физика – физиката на елементарните частици. Оказва се, че електронът и другите елементарни частици имат удивителна способност – да се държат като частица с определена маса и едновременно с това като вълна – електромагнитно поле без никаква маса. Това на пръв поглед не може да се обясни и дълги години учените използват термина „дуализъм на природата” – способност на природните явления да встъпват едновременно в два образа.
След това се появява още една загадка: Върху резултатите на експериментите с елементарни частици влияе… личността на експериментатора. Впечатлението е такова, че хората със своето съзнание неволно задвижват, дори създават природата около себе си и постигат необходимия резултат. Въпросът за научна обективност в този случай изобщо не стои. И накрая… направо главозамайващо е откритието, че електронът и неговите „колеги” се държат като частици само в присъствието на експериментатор. Ако никой не ги наблюдава, те са вълна.
Това означава, че човек наистина волно или неволно ръководи природните явления и целия свят около себе си. Изводът е не само шокиращ, но и стряскащ: живеем в свят, който се изменя под влиянието на собствената ни воля. Материята, състояща се от атоми (които са изградени от елементарни частици), е вълна, която няма маса… Тогава, може би… няма материя?
Подобно твърдение съществува от векове и при всички духовни и езотерични практики.
Вибрационното енергийно-информационно поле е в основата на целия духовен опит. Това e същото поле от енергия, което наблюдават и от което черпят информация учени, светци, буди, йоги, мистици, свещеници, шамани, ясновидци… Наричат го „Източник“, „Бог“, „Вселенски разум“, „Акаша“, „Първичният Ом“, „Мрежата от скъпоценни камъни на Индра“, „Музиката на сферите” и с хиляди други имена в цялата история. Това е общият корен на всички религии и връзката между нашите вътрешни и външни светове. В Махаяна будизма, през трети век, се описва една космология, която е не по-различна от физиката в наши дни. Акашовите записи пък са библиотеката на вселената, където се съдържа знанието за всичко.
Разликата между тези, които „имат достъп” до информацията, и тези, които „нямат“, е в осъзнаването на този достъп. Осъзнаването на информацията е „бонус“ към процеса на духовното развитие (а то не е само духовно, а и умствено и физическо), за което се изисква работа, вяра и търпение. Библиотеката от информация няма врати и няма нужда някой да ги отваря. Достъпът е свободен и получаваме информацията винаги, когато ни е необходима.
Така например във ведическите учения Акаша* е самото пространство – това, което другите елементи изпълват и което съществува едновременно с вибрациите. При това Акаша (етерното пространство; Ин) е неразделна от Прана (жизнената енергия; Ян) – движение и покой в едно цяло. Повторяемостта (фрактален принцип) е принцип на вселената. Това се оказва и е едно от най-значимите постижения в теоретичната физика в последно време – холографският принцип на изграждане на вселената (обяснено е подробно в книгите енциклопедия Когиталност).
Едва през осемдесетте години на ХХ в. напредъкът в компютрите позволява да се описват математически модели в природата и да им се дава образ.
Терминът фрактал е въведен през 1975 г. от математика Беноа Манделброт. Той изучава някои прости уравнения, които при повторението си произвеждат безкрайно множество от изменящи се геометрични форми в рамките на ограничена среда (т.е. те са ограничени, но в същото време безкрайни). Фракталът е проста геометрична форма, която може да се дели на части, всяка от които е приблизително умалено копие на целия модел (самоподобие). Това е и принципът на холограмата – триизмерен светлинен образ с възможности за съхраняване на огромно количество информация, при който всяка част съдържа Цялото като образ и Цялото се съдържа в частта като информация (фрактален принцип).
Отвъд холограмата остава скрит един по-дълбок ред на съществуване, едно необятно и по-първично равнище на реалността, което поражда всички обекти и явления на нашия физически свят по приблизително същия начин, по който дадена холографска плака поражда холограма. Дейвид Бом нарича това подълбоко равнище на реалността имплицитен (забулен, неявен, скрит) ред, а равнището на съществуване обозначава като експлицитен (разбулен, явен, открит) ред.
Когато един електрон се движи, това изглежда сякаш той следва непрекъсната серия от подобни забулвания и разбулвания – изчезва и се появява без определено правило. По подобен начин, дори дадена частица да изглежда разрушена, тя всъщност не е изгубена – просто се е забулила обратно в нивото, от което е изникнала. Това непрекъснато забулване и разбулване е в постоянен обмен между явния и неявния ред. По този начин не би могло да се установи кога частицата е „явна“ и кога не е – тя е едновременно и двете си състояния. Така изчезва идеята за пространство и местоположение. Бом стига и до извода, че вселената всъщност не е съставена от части и не може да се дели на фрагменти, на жива и нежива…
Всичко във Вселената всъщност е Едно!
Статията е вдъхновена от поредицата енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!
