Квантова онтология, холографски интерфейс и нанофотонна геометрия на мисълта, или Когиталност на Нищото.

Щом няма промяна, няма енергия.

Дефиницията за енергия е: способността на една система да се променя, като при това променя и своята околна среда. Дори в дефиницията за енергия е засегната връзката между ограничение и околната среда. Те са свързани по същия начин, както пространството и времето. Каквото излъчиш, това ще получиш в отговор. Енергията, която води до промяна на времето, разтегля и разгръща тази енергия като пространство. Ако няма промяна, енергията намалява и по този начин свива пространството от вероятности, които ще бъдат изследвани в живота. При такова ограничаване на възможностите, ще мислим, че не можем, че сме ограничени, че сме болни, че сме зле и така нататък. Тази глобална връзка никой не прави по никакъв начин.

Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно за нас тече времето.

Айнщайн не е можел да докаже тази свързаност между скорост и време, затова дал пример с двама близнака. Единият близнак се качва на летателен апарат, летящ със скоростта на светлината, а другият близнак остава на земята. След една година полет, единият близнак се връща на Земята. За него е минала една година. Тъй като е летял с голяма скорост, за него времето е текло по-бавно от това на Земята. Братът, намиращ се на Земята е остарял по-бързо – с 10 години. Разликата между двамата братя ще е девет години. Единият е летял една година, а другият остарял с 10 години. Когато се движим в различни скорости, времето се променя и тече по различен начин. Тоест, при промяна на скоростта на движение на собствените ви действия, времето ще бъде различно. Колкото по-бързо и колкото по-експедитивно движите определени неща, толкова по-бавно за вас ще тече времето. Това е валидно само когато си напълно отдаден на това движение, на това действие, на това пространство. време и така нататък. Тоест, когато не го контролираш и не искаш просто нещата да се случват по твоя начин. Ако търсиш контрол и условия за тази енергия, ти я ограничаваш. Енергията отива за това да представиш себе си по определен начин. Енергията отива за това да се представиш пред другите по начин, който не е валиден за самия теб. Дори да правиш разни действия, те разтеглят пространство-времето по ограничената индивидуална версия.

Какво от това, че време и пространство са свързани?

Разглеждаме нашия изначален момент: Ако се движим по-бавно, времето ще тече по-бързо. Ако се движим още по-бавно, времето ще тече още по-бързо. Ако сме в пълен покой, времето ще тече толкова бързо, че ще клони към безкрайност. Време има и то клони към безкрайност. Времето не изчезва, а тече безкрайно бързо. Ако скоростта е различна от нула, времето се забавя. И колкото е по-голяма скоростта, толкова по-бавно тече времето. Ако скоростта клони към безкрайност, времето ще клони към към нула. По този начин нула и безкрайност преливат буквално едно в друго и колкото повече към едната безкрайност отиваме, толкова повече към нула отива другата безкрайност. И винаги са в перфектно взаимодействие. Така безкрайност и нула са едно и също. Дори може да си представим, че нулата е усукана безкрайност. При скорост нула, тоест в пълен покой, времето тече с безкрайна скорост. През 1992 година този парадокс е доказан практически с два синхронизирани атомни часовника. Единия часовник е качен на спътник и след определено време като полет, сравняват отново двата часовника. Сателитът се движи със скорост между 28 и 36 000 км/ч и единият часовник изостава спрямо другия.

Ако сме в тази точка на пълен покой и времето тече с безкрайна скорост, тогава само за един миг усвоената информация ще е цялата информация на всичко.

Само за миг ще е налично цялото знание. Ще са налични всички вероятности на всичките събития, които съществуват. Ще разберем цялата вселена как се ражда и умира за един миг. Ще притежаваме информация за абсолютно цялата система от събития, като тези събития са вероятност която е наличен потенциал, който не е изследван. Ще знаем всичко, но нищо от това знание няма да е проверено, изследвано. Събитията, вероятни преди или след милион години, са налични винаги в мига Сега. Всичко е Сега. Идеята е да се осмисли, че това е вероятностно състояние, а не нещо, което изследвано или преживяно. Каквато и да е вероятност, тя е налична в този миг Сега. Възможността да се избере дадено нещо е еднаква както за минало, така и за бъдеще. Тази съвкупност от вероятности изпълва всичко. Това е пълно знание от вероятности, потенциал от информация. Необходимо е да се направи разлика между вероятност и преживяване на изследване. Наличната вероятност е информационен потенциал. За вероятността за преживяване е необходим избор. Тогава самото преживяване е поредица от кадри, което се изследва за някакъв (спрямо избора) резултат. Преживява се като изследване и са направени логични и оценъчни изводи, предизвикани са и трептения и вибрации при взаимодействието между ограничение и околна среда, наречени емоция, както и стъпки към промяна и ново изучаване и развитие.

Ако сме усвоили разтеглянето на времето, да видим какво става с пространството. Колко голяма е тази точка, в която се съдържат абсолютно всички възможни вероятности? На пръв поглед изглежда, че това е огромно пространство.

Да помислим за минута:

Може ли две точки на различно място да съдържат всички възможни вероятности по еднакъв начин, като при това всичко да се случва и на двете места в мига Сега? Ако тези точки имат еднакви характеристики като вероятности, но различни координати, следователно има разлика между вероятностите на едните и другите координати. Щом са на две различни позиции, те имат и различни характеристики. Също така, ако се дефинират две точки единствено чрез техните характеристики и се премахне пространството като фактор, те се лишават от конкретност. Без позиция, те губят своята идентичност и се превръщат в „Нищо“. Две „Нищо“ не могат да заемат различни места, защото Нищото няма координати и е неопределено. Мястото в пространството е самата празнота, която заема даден обект. Ако две точки споделят еднакви характеристики, те трябва да заемат една и съща празнота. Ако заемаха различна празнота, те щяха да изтласкват различно количество „Нищо“, което автоматично би ги направило различни. Ако точките са с абсолютно еднакви характеристики, между тях няма качествена разлика. Тогава няма и пространствено Нищо (разстояние), което да ги разделя. Следователно те колапсират в едно и също Битие. Различието изчезва.

Според геометрията – ако две точки имат еднакви характеристики, разстоянието между тях трябва да е 0.

В геометрията позицията определя обект, съществуване, а не вероятност. Тоест, самите координати са характеристики. Тъй като координатите им са различни, точките нямат еднакви характеристики. Това противоречи на първоначалното условие да са с еднакви характеристики. Досега изследваме точка, която е в пълен покой. Точката в пълен покой има информация за всички възможни вероятности, които биха могли да се случат. Ако освен тази точка има и друга точка, която има същата информация, но се намира на друго място, следва, че характеристиките, наречени координати, е необходимо да са еднакви. Следователно точките могат единствено да съвпадат. Всички точки, където и да са те встрани от точката на покой могат да са само една точка. Тази точка дори не може да има обем или пространство. Точката, в която всичко е Сега и времето тече с безкрайна скорост, е точно Нищо. От тази теза тръгва и Рене Декарт: Нищото е вероятност или мисловност, която е в основата на съществуването на нещата, но самата тя никога не съществува. Тя, тази точка е Нищо, на неопределено място, без характеристики и свойства – точка Тук. В безкрайната необятност на Нищото, точката Тук е едновременно навсякъде и никъде. В тази неопределеност няма пространство и време, липсва движение и импулс. Липсата на битие е поради липса на импулс за съществуване, за мислене, за нещо, каквото и да е. Безкрайните вероятности, изцяло фокусирани върху себе си, са Нищо. Нищото, като безкрайна пълнота от вероятности, дори не може да се определи. Но то съдържа време, течащо с безкрайната скорост. Следователно е Нещо, съдържащо безкрайно бързо течащо време, което е само вероятност. От тук тръгва съществуването. В пълен покой е налична информацията за абсолютно всички възможни вероятности, без да са налични вероятностите незнание. Незнанието не е възможно да е познато, защото то, само по себе си, е незнание. В точката на пълен покой е знанието за абсолютно всичко. Но незнанието липсва – в пълното знание липсва знание за незнанието… За да се изследва незнанието е необходим импулс за ограничаване от пълното знание. Предизвиква се изследване на незнание в мига Сега. Нищото се самопротивопоставя в себе си, като по този начин и се самоопределя. Противопоставянето нарушава покоя – появява се импулс за ограничение, който осигурява вероятностна информация и за състоянията, в които няма знание.

Това от една страна разгръща Нищото в Нещо, но едновременно с това разтегля и мига Сега в протяжност – проявяват се минало и бъдеще. Оформената сфера на ограничение е за достатъчно кратък период от време, така, че да не е възможно енергията, проявила се вследствие на промяна на покоя, да нарасне до безкрайност. Овладяна като енергия в рамките на сферата на ограничението, тя се „завръща“ в покоя на Нищото, за да се проявява отново и отново – безкраен кръговрат в търсене на вероятности незнание (1. Вие съществувате и това е непроменяемо). Проявява се битие, съществуване, чийто смисъл е търсене и изследване на вероятности ограничено знание. Образуваната сфера на това ограничение се нарича хиперсфера или пространство на Планк, докато неопределеността от ограничени вероятности в нея е безкрайна (2. Всичко съществува в неопределеността на Тук и Сега). Тази неопределеност (принцип на Хайзенберг) изчезва, щом е наличен конкретен избор на вероятност, конкретен акт на мислене за този избор. При избор на конкретна вероятност се осъществява проявление на елемент, съществуване на околна среда и изследване на взаимодействието между тях – битие. А смисълът на съществуването се явява търсене, проявяване и изследване на взаимодействие от независими вероятности ограничено знание.За даизследва вероятностите от взаимодействие на индивидуалния си избор, ограничението създава отражения по свой образ и подобие, като самото ограничение се явява отражение на отраженията, които твори (4. Каквото излъчиш, това получаваш в отговор). Знанието и незнанието съществуват в едновремието на Тук и Сега (3. Единството е Всичко и Всичко е едно). Импулсите на търсене са безкрайни и променят взаимодействието между знание и незнание всеки миг, като превръщат незнанието в знание. Всяко изследвано незнание се трансформира в знание (след като е изследвано) и потъва в Нищото на Покоя. Следователно изследваното не може да се повтори! То вече е знание в Покоя, а ограниченията търсят и изследват незнанието. Така всичко се променя, като самото Нищо остава непроменено (5. Всичко се променя, с изключение на първите четири закона).

Ако се знае всичко, не е възможно да се преживеят състояния на незнание.

Тъй като Потенциала съдържа цялата информация като знание, в неговата база е известно, че има и състояния на незнание, които обаче не са изследвани (познати). Познати са всички вероятности, без вероятностите незнание. За да се изследват тези вероятности, е необходимо да се ограничи по някакъв начин цялото знание. Това означава да се наруши Покоят, а като следствие – времето от безкрайност да се ограничи до определени параметри – минало, Сега и бъдеще. Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето, но е нужно ограничените параметри да останат. Така излизането от покоя на Нищото ще е спирала, която се затваря в кръг (зона на ограничението). Този кръг се обикаля с определена скорост и следователно в рамките на този кръг ще са налични само ограничен брой вероятности. Потенциалът остава като пълно знание, а се появява елемент, който е ограничен (състояние на незнание). Това е едно незнание. За да се изследва второ незнание, е нужно друг кръг, с друга скорост и друг диаметър. Безсмислено е да съществуват два еднакви кръга, защото това са еднакви незнания. Движението с еднаква скорост в кръга е изследване на едно и също незнание. Изследването на всяка точка по „пътя“ на това незнание, превръща кръга в нещо познато. Той се превръща в знание. И потъва в Нищото, където са вероятностите от знания. Всяко незнание, което е изследвано, се превръща в знание и влиза обратно в общите вероятности. Така се изследват още и още незнания. Изследването се извършва от самото ограничение (елемент от Всичко, което Е). Кръгът е набор безкрайни вероятности (точки) на взаимодействие. Взаимодействие между оградените от кръга вероятности (ограничението Аз-съм) и всички останали незнания (околна среда) е безкрайно – кръгът съдържа безкрайно много точки на взаимодействие. От друга страна, ако кръгът се завърти във всички посоки, се получава сфера, съдържаща ограничение от вероятности безкрайност на степен безкрайност. Едната безкрайност е от точките по кръга, а другата – от безкрайните кръгове, съдържащи се в сферата. Като монета, която сме завъртели около дадена ос – превръща се в сфера. Това са безкрайно много вероятности на степен безкрайност и то по отношение само на една ос – за едно единствено незнание. Всяко разширяване на сферата е нова безкрайност за ново незнание. Незнанието се оказва безкрайност на степен безкрайност в безкраен диапазон от разгръщане на сферата. И то само за едно ограничение, само за един един импулс, един миг, едно създаване, едно проявление.

Информацията в Потенциала се е трансформирала в енергия

Ако всички възможни вероятности са в Нищото и дадено ограничение се отдели от този Потенциал, следва да направим извода, че е налично движение, промяна на Покоя, а следователно – и поява на енергия. Информацията в Потенциала се е трансформирала в енергия. През 2010 г. проф. Масаки Сано и неговият екип изследват как енергията се превръща в информация и обратното, и дали съществува някаква зависимост между тях. При този експеримент Масаки Сано и екип доказват, че 1 бит информация е равен на 3 х 10^-21 джаула. Тоест информация се превръща в енергия и обратното. Ако дадена информация-вероятност, се промени, тя ще се трансформира в нещо, различно от потенциална версия. От потенциал-вероятност, ще се превърне в потенциал-реалност, или иначе казано, проявление. От покой в потенциала информацията ще се трансмутира в енергия – трептене, вълна, чиято скорост е различна от нула. Времето за нея започва да тече по-бавно от безкрайност. И съответно ще се загуби част от безкрайното знание. Ще се загуби информация, но се преживява информация под формата на енергийно проявление. Нищото се превръща в нещо – вълни от енергия. Акта на мислене, изборът е импулса, който превръща вероятността в реалност. Откритието на Масаки Сано в този план е епохално и доказва отново възможността за проявление от Нищото. Така мисленето, което е промяна на информацията, е в основата на съществуването, а съществуването е енергия, промяна, която предизвиква самото мислене да се променя, търсейки безкрайни вероятности за съществуване. Този кръговрат на преливане потвърждава и тезата на Декарт, че мисленето е съществуване и съществуването е мислене. Вероятността се трансмутира в реалност–трептяща енергия, която променя покоя в движение, което предизвиква нови появи на промяна и т.н. Доказателство на този експеримент на Масаки Сано се явява друг – също толкова значим. Това е изследването на Пер Делсинг (институт Чалмърс, Швеция) за следствието от наличието на високочестотна вибрация във вакуума. Високочестотно трептене във вакуум предизвиква появяване на енергия от Нищото – появяват се двойка фотони. Самите фотони са с противоположно въртене и след появяването си отново изчезват в потенциала-вакуум. Така акта на мислене, изборът, като високочестотни вибрации биха предизвикали проявление на двойка фотони.

Интересният момент тук е, че между поляризираните фотони (с противоположно въртене) се появява странична сила на светлината. Този ефект е открит през 2011 година от професор Хонг Танг (университет Иейл, САЩ). Екипът на Хонг Танг доказва, че страничната сила е биполярна. Когато светлината се вкара в два успоредни наноразмерни вълновода, силата между тях зависи изцяло от относителната фаза на светлинните вълни. Когато вълните са в противофаза (фазова разлика от 180 градуса), страничната сила става отблъскваща. Когато светлинните вълни в двата вълновода са във фаза, се генерира странична сила на привличане, която придърпва вълноводите един към друг. Страничната оптична сила е чист квантово-механичен и електродинамичен ефект. Силата не произтича от директен натиск на фотоните (радиационно налягане), а от взаимодействието на затихващите полета, които излизат извън границите на фотоните. Когато светлината е ограничена в наномащаб (пространство на Планк), тези полета се застъпват. Градиентът на интензитета на светлината създава страничен механичен натиск. Така, благодарение на тази сила, при наличие на полярност (противофаза), фотоните се отблъскват, разтегляйки точката на импулса акт на мислене в пространство с протяжност (мигът Сега е разгърнат в последователност минало-Сега-бъдеще).

Важно разяснение: Когато се приемат и двете полярности на нещо (каквото и да е то), проявлението е възможно – фотоните са в противофаза. Когато се приема само едната полярност (идея, мечта и т.н.), фотоните са във фаза – страничната сила е сила на привличане и тя „прибира“ фотоните обратно в Нищото. В този план всеки акт на мислене съдържа в себе си едновременно и двете състояния – на проявление (1) и на липса на проявление (0). В първия случай има съществуване, а във втория – вакуумна флуктуация.

Обобщение:

Преживяваме информацията незнание, когато част от безкрайната потенциална енергия, която е в нищото, се ограничи. Всеки елемент при промяна на своето състояние предизвиква импулс в потенциала, който трансмутира вероятността в реалност. Потенциалната енергия се проявява като реална – двойка фотони, която едновременно с проявлението си разтегля пространство-времето. Законът за запазване на енергията гласи, че една енергия не се губи и не се създава, а само се трансформира и преминава от едно състояние в друго. Това означава, че безкрайната енергия (като енергиен потенциал в нищото) не може да изчезне и е нужно да се прояви по друг начин. Тя не намалява, не се губи, не изчезва, а се трансформира – появяват се двойка фотони. Единият с въртене надясно, а другият – наляво. Ако тези вълни енергия са без направление, те се връщат обратно в Нищото. Просветва и изчезва. Просветва и изчезва. Все едно бълбук, бълбук, бълбук, бълбук – и в целия вакуум се наблюдава вряща квантова супа.

Бълбуканията са много, защото дори от един импулс, появилата се двойка фотони се движи с различно въртене наляво и надясно – вид трептения за вакуума, които предизвикват нови такива и така до безкрай. Това е нова загуба на знание и нова загуба на енергия – проявяват се нови ограничения, подобни на първоначалното (по образ и подобие). Когато се подаде някакъв импулс, различен от покой, той нарушава перфектния баланс на Нищото до безкрайност. Една бликаща, бълбукаща система от фотони, които постоянно предизвикват покоя да бълбука. Този процес на бълбукане на Нищото наричаме квантова супа. Съвременното му наименование е вакуумни флуктуации. Един път предизвикани, те няма как да угаснат, защото всяка вибрация, дори вибрацията желая да угасна като фотон е вибрация, различна от покоя и предизвиква нови трептения в самия покой. Затова: Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира. Това е и първият закон за съществуване: Вие съществувате и това е непроменяемо. Непроменяемо. Един път проявени, не е възможно да изчезнете. Създават се ограничения безкрайност на степен безкрайност от вероятности, които да съществуват, проявени от самия покой. Но първото условие за тези вероятности е, че един път отклонени от покоя, те не могат да се повторят. Защото всяко изследвано незнание, от който и да е елемент, се превръща в знание и потъва в потенциала на Нищото. Второто условие е: Всяко разтегляне на пространство-време е индивидуално и уникално, и зависи от самия елемент, който прави избора. Времето не може да тече по един и същи начин в различни ограничения. Всяка сфера си има различно време, различно трептене, различна скорост. За всеки елемент времето ще е различно. Ще трепти с различна честота около покоя. Покоят като потенциал остава вътре – в центъра на самата сфера, точката Тук на избора. Разглеждано по този начин, всеки акт на мислене оформя сфера, в която фотоните обикалят. В същото време, тези фотони предизвикват в покоя нови енергии и целият набор от вибрации изглежда като светещо кълбо, в което всички енергии бълбукат и светят. Самата сфера, като едно малко плазмено кълбо, трепти и създава нови вибрации около себе си. Създават се още и още такива вероятности, плазмени кълба, трептения. Каквото отвътре, това и отвън. Каквото горе, това и долу. Ето откъде произлизат принципите за развитие. Тази сфера, веднъж създадена, няма как да бъде откъсната или отделена от Нищото и винаги трепти и създава подобни на себе си бълбукания в цялата вселена. Така всеки избор, направен в Нищото, създава безкрайните отражения във Вселената. Това са елементи, които подпомагат този избор и изследването на незнанието на тази сфера. Елементът Аз-съм е ограничението, а всичко останало се явява околна среда, която подпомага съществуването и избора на Аз-съм. Това разбиране е основата на Когиталност и Всичко, което Е. Всеки нов импулс, на който и да е елемент, създава нови светове, нови елементи, нови Вселени. Така всеки елемент е в неразривна, постоянна връзка и с потенциала на цялото знание, и с всеки друг проявен елемент от Всичко, което Е!

Редно е да се разгледа и втората част от парадокса на Близнаците – частта, свързана с гравитацията: Колкото по-слаба е гравитацията, толкова по-бързо тече времето. Основната проблематика тук е, че почти нищо не се знае за гравитацията.

Холографският принцип е една от най-революционните идеи в модерната теоретична физика. Той преобръща представата ни за пространството и гравитацията, като доказва, че нашето триизмерно усещане за света (плюс времето) е просто макроскопична илюзия, породена от информация, кодирана върху далечна двуизмерна повърхност (бутилка на Клайн). Според този принцип пространство-времето не е фундаментална тъкан на Вселената. На най-дълбоко квантово ниво реалността се състои единствено от информация. Гравитацията и самите ни тела са просто сложни геометрични проекции, породени от преноса и кодирането на данни върху космическите хоризонти. Якоб Бекенщайн и Стивън Хокинг през 70-те години на XX век откриват, че когато материята падне в черна дупка, нейната ентропия (информация) не изчезва, а се съхранява върху хоризонта на събитията.

Математическият апарат на Боголюбов (мощен апарат за квазичастици) доказва, че понятието за квантова частица е относително. Когато се намеси ускорението (силно гравитационно поле), пространствата на Планк смесват състоянията за проявление и потъване във вакуума. Това смесване превръща чистото състояние на вакуума в смесено термодинамично състояние на топлинно излъчване.

Извод: От една страна в присъствието на силно ускорение (гравитация), пространствата на Планк смесват състоянията за проявление и „потъване“ във вакуума. От друга страна Ефектът на Унру гласи, че при определено ускорениев квантов вакуум, вакуумните флуктуации от „невидими“ стават „видими“. Това е все едно от движение във въздух изведнъж да попаднете във вода. „Триенето“ се увеличава рязко, както и температурата, а илюзията за плътност става реална. Принципът на еквивалентност на Айнщайн гласи, че Ускорение = Гравитация. Тъй като ускорението генерира температура (ефект на Унру), наблюдател, който изпитва ускорено движение спрямо локалния вакуум, теоретично е подложен на термична баня, пропорционална на ускорението.

В квантовата теория на полето състоянието на вакуума зависи от наблюдателя.

При наличие на акт на мислене (избор), се появяват двойка фотони с постоянно ускорение. Те оформят пространство на Планк, в което състоянията за проявление (1) и „потъване“ във вакуума (0), съществуват в едновремие. Ускорението е ограничено от хоризонт (граница, ограничение) в пространство-времето, зад който не може да се вижда. Този хоризонт крие информация. Загубата на информация зад хоризонта генерира термодинамична ентропия (хаос). Това са вероятностни състояния, зависещи единствено от ограничението (околна среда). На границата на индивидуалното ограничение ускорението нараства толкова, че вакуумните флуктуации се превръщат в плътност – дифракционна решетка на избора на ограничението. Така връзката между гравитацията и ефекта на Унру доказва, че температурата и съществуването на квантови частици не са абсолютни величини,а зависят изцяло от ускорението (гравитационното поле) и състоянието на наблюдателя (ограничението). Това е свързано и с фазовата разлика между фотоните. При максимална фазова разлика, ускорението се проявява на граница с най-голям възможен диаметър за съответния избор. Тоест, максималното количество информация, което даден регион от пространството може да побере, е ограничено от броя на „Планковите пиксели“ върху неговата граница (повърхност на сферата), а не от пространството вътре в сферата. Това се доказва от Джерард Хуфт и Леонард Съскинд, които през 90-те години наXXвек обобщават това откритие в Холографски принцип:

• Ако информацията в триизмерен обем може да бъде изцяло описана от неговата двуизмерна граница, то вътрешността на пространството е холограма.
• По същия начин, по който двуизмерен лазерен запис върху кредитна карта създава триизмерен образ, когато се освети, така и фундаменталните квантови процеси на двуизмерната граница („граничната теория“) прожектират реалността, която изпитваме в обема („обемната теория“).

През 1997 г. Хуан Малдасена допълва доказателството – гравитацията е възникваща (емергентна): Гравитацията, която се усеща във вътрешността на ограничението, е просто геометрична проява на квантовото вплитане на границата. През 2010г. нидерландският физик Ерик Верлинде предлага хипотезата за Ентропийната гравитация. Според нея, гравитацията не е фундаментална природна сила като електромагнетизма. Тя е статистически (макроскопичен) ефект, подобен на осмотичното налягане или еластичността – променя се съобразно възникващата причина (избор или акт на мислене). Когато един материален обект се приближава до хоризонт (друг елемент от околната среда), той променя разпределението на информацията („пикселите на Планк“) върху този хоризонт. Така всяко взаимодействие води до промяна в пикселите на Планк. Тази промяна в информационната плътност генерира сила, която се усеща като гравитация (привличане или отблъскване). Това е принципът на усещането за материя.

Така Холографският принцип доказва, че пространство-времето се състои единствено от информация, зависеща от проявеното ограничение (наблюдател). Тази информация в триизмерен обем може да бъде изцяло описана от неговата двуизмерна граница (дифракционна решетка – бутилка на Клайн, хиперсфера). Тогава вътрешността на пространството е холограма!

Холографският модел успява да обясни аномалиите

Където класическата физика вижда „Голям взрив“, холографският модел вижда просто състояние, в което квантовите полета на границата стават изключително силно свързани. Големият взрив не е начало на времето, а геометричен ефект от фазов преход на информационната матрица. Стандартният модел на космическа инфлация (ускорено разширяване в първите части от секундата) се заменя с триизмерна холограмна квантова теория на полето, действаща като Вселена. Холографският модел обяснява и аномалиите и разпределението на температурата в космическия микровълнов фон. Следователно, Вселената е изцяло двуизмерна и холографска.

В светлината на холографския принцип, Големият взрив не е физическа експлозия на материя в празно пространство. Той е момент на отделяне на огромна енергия (сливане на полярности с резултат – изследване на незнанието), при който квантовата информация на двуизмерната граница (плоскост, лист на Мьобиус) се е пренаредила по такъв начин, че е дала старт на холографската прожекция, която наричаме „триизмерно пространство-време“. Пренареждането превръща плоския двуизмерен лист на вероятностите от Потенциала в трансмутирана бутилка на Клайн. Самата бутилка на Клайн е „прожекционния апарат“, а нейното „дъно“ – холограмен триизмерен свят. Така се „затваря“ кръговратът на енергията и потенциалната информация от вероятности може да се „илюстрира“ като кадри на триизмерен свят. Докато се изгражда даден кадър, той се и изследва от ограничения като информация „наблюдател“. Самото изследване е „взаимодействие“ между него и околната му среда. Изграждането на кадри зависи от „избора на наблюдателя“ и почти съвпада с изследването им в достатъчно кратък период от време (принцип на неопределеността на Хайзенберг). Всички анализи дотук доказват няколко твърдения:
1. Цялото е Ум. Светът е ментален. (потенциал от вероятности, в пълен покой, съдържащи пълното знание).

2. Смисълът на съществуване е в това да се изследва незнанието под „формата“ на взаимодействие между ограничения като информация „наблюдател“ и „създадената по негов образ и подобие“ околна среда. Това е безкраен процес. „Нарастването на хоризонта“ означава, че площта на екрана не се увеличава. Същият екран побира повече Планкови пиксели (информация), което означава по-добро качество на изследване, а не увеличен обем на енергия, материя или Вселена.

3. Холографският принцип гарантира, че частта съдържа цялото и цялото съдържа частта. Всичко е на фрактален принцип и съдържа „светото триединство“ – две полярности и Потенциал от вероятности в едновремие. Цялото триединство е в безкраен цикличен кръговрат с подобряващо се качество. Всеки елемент е в неразривна, мигновена връзка с Всичко, което Е, и със самия потенциал.

4. Осми принцип на развитие, или безкрайността на Закона, който не е познат (нищо не се изплъзва от закона):

Стремежът към… каквото и да е (изборът за изследване на незнание на ограничения като информация „наблюдател“) се проявява едновременно със своята полярност(принцип на неопределеността на Хайзенберг) и единствено фокусът, върху която и да е полярност (пожелано взаимодействие за изследване), определя характера на резултата(докато се изгражда даден кадър от триизмерния холограмен свят, той се и изследва от ограничения като информация „наблюдател“. Самото изследване е „взаимодействие“ между него и околната му среда. Изграждането на кадри зависи от „избора на наблюдателя“ и почти съвпада с изследването им в достатъчно кратък период от време). Ако няма фокус, всичко остава възможно. (Липсата на акт на мислене и избор елиминира холограмния свят и го „връща“ в потенциала.)

5. Вихрова математика (математика на качеството и взаимодействията): В основата на съществуването и въз основа на холографския принцип, енергията и теорията на квантовите полета не могат да бъдат описани количествено. Хиперсферата и триизмерното пространство се основават на девет честоти. Числата от 1 до 9 не са символи за количество, а реални енергийни шаблони, описващи геометрията на Вселената. Всички многоцифрени числа се събират, докато се получи едноцифрено число (цифров корен от 1 до 9) – редукция. Причината за това е, че съществуващото в мига Сега е проява на тези 9 честоти, които сформират ограничение-кръг. Ако числата от 1 до 9 се разположат в този кръг и се удвояват от 1 нататък (натрупване на филтрация (допълнителнителна дифракционна решетка)), като се прилага редукцията, се получават безкрайно повтарящи се цикли: 1 удвоено е 2; 2 удвоено е 4; 4 удвоено е 8; 8 удвоено е 16 (редукцията е 1+6=7); 16 удвоено е 32 (3+2=5); 32 удвоено е 64 (6+4=10, т.е. 1+0=1). Този цикъл 1, 2, 4, 8, 7, 5… представлява физическият свят, проявената матрица на Вселената и движението на енергията. В получената поредица на удвояване числата 3, 6 и 9 никога не се появяват. Те са изражение на вероятностите състояния на Потенциала в пикселите на Планк. Така числата 3 и 6 трептят непрекъснато, като влияят на полярността – плюс и минус, привличане и отблъскване. Числото 9 е център, Потенциал, точката Тук, от която тръгва вихърът на енергията за проявление. Разбирайки този принцип, Никола Тесла заявява: „Ако знаете великолепието на 3, 6 и 9, щяхте да имате ключ към Вселената“. Когато тези числови шаблони се подредят триизмерно, те образуват фигурата на усукан тороид – частен случай на бутилката на Клайн. На базата на тази математика е създадена т.нар. Бобина на Родин (Rodin Coil) – специфичен начин на навиване на медна тел около тороидално ядро, следвайки линиите на числата. Тя генерира уникални магнитни полета, свръхефективна енергия и дори антигравитация. Поради тази причина вихровата математика е в основата за практическо приложение при управлението на електро- и магнитни полета за изучаване на гравитацията и свойствата на „тъмната материя“ (субстанция нигра).

Механизъм на личната еволюция през призмата на нанофотониката и квантовата космология.

Въз основа на този модел за проявление и съществуване, усещането за „повтарящи се житейски уроци“ и цикличните грешки при хората са опит да се изследва същото незнание през различна фаза (различен ъгъл на Бутилката на Клайн). По този начин на холограмния екран се проявяват паралелни реалности (кадри), много близки до основния, но различаващи се от него. Промяната на един елемент в даден кадър, поради свързаността на частиците (теорема на Бел), води до промяна на състоянията на всички останали елементи и като цяло – на целия кадър.Преплитането на различния ъгъл на Бутилката на Клайн с раждането на паралелни кадри (реалности) и Теоремата на Бел е в основата на неповторяемостта на знанието – изследваното незнание потъва в Покоя и не се повтаря. Когато даден елемент преминава през “едни и същи събития”, той всъщност не преживява същото нещо. Той изследва съседна, неосветена досега зона от информационната матрица. Понеже Бутилката на Клайн няма вътрешност и външност (тя се самопресича), промяната на фазата/ъгъла пренасочва „прожектора“ на съзнанието към нов, макар и много близък, пласт от потенциала. Това е друга вероятност и друг фокус, който ражда съвсем нова паралелна реалност. Макар и много близки, тези кадри на холограмния екран обясняват защо светът изглежда толкова познат, но същевременно предлага различен опит.

Елементите на Всичко, което Е, се „движат“ по периферията на близки Планкови пиксели. Всеки опит да се изследва дадено състояние от нов ъгъл всъщност е добавяне на по-висока разделителна способност (повече пиксели) върху екрана – преминаване към по-високо качество на разбиране на Всичко, което Е. Теоремата на Бел тук е ключовият математически и физически аргумент. Тя доказва, че природата е фундаментално нелокална – частиците (и информацията) са мигновено свързани, независимо от разстоянието. Когато Наблюдателят промени само един елемент (направи различен избор, промени фокуса или емоцията си) в текущия кадър, квантовото вплитанемоментално пренарежда всички останали елементи. Целият холограмен кадър колапсира и се проявява в нова реалност за изключително кратък период от време. Изследваната паралелна линия се затваря, защото незнанието е трансформирано в знание и е потънало в Покоя.

За да обединим тези концепции в единна и завършена картина, ще разгледаме първо физико-геометричния интерфейс на пространството на Планк, а след това ще структурираме всичко като фундаментална философска система от закони. Пространството на Планк (или Планкова хиперсфера) е фундаменталният „прожекционен апарат“ на реалността. То не е празно място, а мембрана с най-малкия възможен физически мащаб, която служи за филтър и граница на взаимодействие между Потенциала на Нищото и холограмния екран.

1. Прожектиране на „реалността“ през дифракционната решетка

Всяко Планково пространство е хиперсфера, чиято повърхност е изградена от Планкови пиксели (кубити информация). Когато актът на мислене генерира високочестотна вибрация (двойка фотони), тези фотони започват да се движат по повърхността на хиперсферата. Повърхността действа като дифракционна решетка. Светлината (енергията) преминава през пикселите на тази решетка и дифрактира, прожектирайки триизмерния обем на текущия холограмен кадър във вътрешността на бутилката на Клайн.

2. Принципът на неопределеността като матрица на избора

В рамките на Планковото пространство състоянията на проявление (1) и потъване (0) съществуват в едновремие (суперпозиция). Това е чистият Принцип на неопределеността на Хайзенберг. Хиперсферата съдържа безкрайност на степен безкрайност от възможни кръгове (честоти). Всеки кръг съответства на различно потенциално незнание (паралелен кадър). Граница на взаимодействие между Потенциала на Нищото и холограмния екран работи чрез индивидуален фокус: когато Наблюдателят избере конкретна полярност, неопределеността изчезва. Този избор действа като квантов спусък – той „завърта“ хиперсферата (бутилката на Клайн) под специфичен ъгъл и активира точно определения паралелен кадър върху екрана.

3. Механизмът на теоремата на Бел през границата на взаимодействие (интерфейс)

Понеже всички Планкови пространства във Вселената са фрактални отражения едно на друго (Холографски принцип), те са мигновено квантово вплетени. Когато се промени избора (фазата) в центъра на индивидуалната лична хиперсфера, моментално се пренареждат пикселите по границата. Поради нелокалността (Теоремата на Бел), тази промяна в пикселите на Планк мигновено променя геометрията на цялата прожекция. Кадърът се трансформира изцяло, сменяйки житейския сценарий (паралелната реалност).

В заключение

Философска система Когиталност на Нищото

Въз основа на вашите изводи и научния апарат, формулираме завършена онтологична и епистемологична система. Тя се крепи на пет фундаментални и неизменни закона, допълнени от три принципа на еволюцията.

Фундаментални закони на съществуването

1. Закон за менталния абсолют (Цялото е Ум. Светът е ментален): Всичко, което съществува, произтича от Потенциала на Нищото. Нищото е абсолютен покой и пълно Знание от вероятности, което се самоопределя чрез акта на мислене. В този покой времето тече с безкрайна скорост и всяка възможна вероятност е налична в мига Сега. Поради неопределеността на самото Нищо, акта на мислене е възможен в точката Тук – навсякъде и никъде. Всеки акт на мислене променя покоя и разтегля Нищото в пространство-време, като ограничава безкрайната мисловност, превръщайки я в елементи от реалността – ограничения. Самите елементи са генератори на акт на мислене – светът е ментален.
2. Закон за относителността на проявлението (Аз-съм и Околната среда): За да се изследва Незнанието, пълното Знание се ограничава чрез проявяване на елемент-Наблюдател (ограничението Аз-съм) и отражения (по негов образ и подобие, свързани с неговия избор) – околна среда. Пространство, материята и взаимодействията между всички елементи от Всичко, което Е са илюзия на проявлението на конкретния ментален избор на Наблюдателя. Когато дадено незнание е изследвано, то се превръща в знание и преминава в комплекта пълно Знание на Потенциала. Така, всяко ограничение изследва незнанието чрез взаимодествие с отраженията в околната среда. Това е относително, защото самото ограничение се явява отражение на отраженията, които твори.
3. Закон за фракталното единство (светото триединство): Всеки елемент (частта) съдържа Цялото. Всяка точка от реалността съдържа двете противоположни полярности (0 и 1, съществува и липсва) както и Потенциала (като неин център) в едновремие. Двете полярности и потенциала са светото триединство на всичко съществуващо. Всеки елемент от Всичко, което Е, следва този фрактален принцип (каквото горе, това и долу). Всичко е взаимосвързано. Промяната на състоянието на едно отраничение води до промяна на състоянията на всички останали елементи.
4. Закон за резонансното отражение (Каквото излъчиш, това получаваш): Външният холограмен свят е отражение на вътрешния избор и фокус на Наблюдателя. Отдадеността и приемането разгръщат ограничението за ново и ново търсене на незнание. Приемането на полярностите разгръщат диапазона от вероятности, които да се изследват. Условита, претенциите и контролът ограничават енергията и възможностите за изследване. Опитите за насилствен контрол над енергията я блокират.
5. Закон за динамичната еволюция (Всичко се променя, освен законите): Незнанието, превърнато в Знание чрез изследване на преживяване, потъва обратно в Покоя и никога не се повтаря по същия начин. Единственото статично нещо са първите четири закона.

Принципи на еволюционния вихър (9-те честоти)

Принцип на качествения напредък (4К Вселена): Вселената не се разширява физически в пространството. Еволюцията е процес на увеличаване на информационната плътност (Планковите пиксели) върху холографския екран. Картината на битието става с по-висока разделителна способност и по-дълбоко разбиране.

Принцип на вихровата матрица (1-2-4-8-7-5): Енергията и материята в холограмата се движат по безкраен, математически предвидим вихров модел от честоти, който филтрира и проявява физическия свят. Проявлението се подготвя в пространството на Планк, където числата 3 и 6 трептят непрекъснато, като влияят на полярността – плюс и минус, привличане и отблъскване. Самите полярности са едновремено налични (суперпозиция).

Принцип на 0 оста (честотата на 9): В центъра на всяко Планково ограничение (сфера) стои честотата 9 (избор, фокус, акт на мислене) – точката Тук и Сега, която е директен мост на Наблюдателя към абсолютния Покой и цялото познание на Нищото.

Статията е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност и задълбоченото приложение в Онлайн Академия Когиталност. Прочитането на текста 9 пъти води до неговото осъзнаване, усвояване и предизвикателство към приложение!